Красимир Вардиев – Един живот

Злобата минава във времето без посока. Чувстваме свободата в края на лятото. Хорската лудост е единственото ни разнообразие в стиховете на Крисимир Вардиев. 

Александър Арнаудов

 

Един живот

Драматични лица
Вдетинени пияници
Хора функция на работата си
Говорещи за нея и в леглото
С чувство за хумор
Или без чувство за хумор
Злобата си е злоба
Някой без посока
Но с възможности
Години наред прави
И сбъдва за себе си
Нещата които искам
И трупа гняв към мен
Че не е щастлив
Хорската лудост
Единственото ми
Разнообразие

 

Спомени 

Един бус красиви момичета
Видимо непълнолетни
Видян някога в
Долен чифлик
Облечени като възрастни
На краката с терлички
Спътникът ми каза
От бедни семейства
От селата наоколо
Роднините им ги продават
За проститутки
Снимка на дете
В интернет
На около 12
Надпис „Принцесата на татко“
Отдолу цената
Бях на 17
Чакаше ме всеки ден
На оградата на училището
С огромния си джип
Видял ме бил на плажа
Искал да ме опознае
Оказах се затворен
За цяло лято
В една вила на Галата
Пускаше ме до нашите
Два пъти седмично
И ме чакаше отвън
Убиха го в края на лятото
Тогава почувствах свободата
 
 
Среща
 
До изпотената витрина
Срещу фонтана
На Славейков
Силвия говори
За записки под възглавката
Фалшивото арт нуво
Наоколо се размърдва
Линиите се изправят
Дрехите проблясват
Като коприни

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments