Соня Георгиева – Болката винаги е бъдеще

Болката е винаги бъдеще, затова щастието крещи No Future – в очакване да стане прах от прахта ѝ.  В полунощ сърцето се превръща в желание с ноемврийските стихове на Соня Георгиева в зимния сън на списание Нова асоциална поезия.

 

Есмералда

Тя отпива очакване на големи глътки
и е все едно дали ще се напие
преди вярваше
че в полунощ
ще се превърне в желание
ще бъде принцеса
в очите на любовта
сега само
кварталния Квазимодо
е сложил прословутите
си вази
и чака да стане
прах от прахта ѝ

 

*
Не вярвам във времето което не съществува
не вярвам на хората защото са имагинерна квинтесенция на прахта
не вярвам в щастието измислено е
не вярвам в нещастието постоянно е
не вярвам на хората защото и те не си вярват
не вярвам в думите за определяне окачествяване споделяне
не вярвам че съществувам
защото нямам такова усещане
за вярване

 

*
Болката винаги е бъдеще
болка от очакване
болка от неопределеност
болка от липса
болка от пренебрегване
болка от предателство
болка от човечност
болка от отдаденост
болка от споделеност
болка от вяра
болка от надежда
болка от любов
болката винаги е бъдеще

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments