Гергана Георгиева – Разсечен канон

мисълта е с форма на
вятър
който променя купчина пясък
пред очите ми
и няма знак за минало
няма памет
в която да се зачена
и да смиря надеждите си

Гергана Георгиева

 

*
всеки сезон на необичане
скъсява
косата
тялото
времето
изпитва здравината на
охлузванията
свобода с образ на
дете в огледалото

 

*
Когато светлината тъгува
пречупва до отблясъци видимото
така че ничии очи
да не разберат
да не усетят
да не потънат.

 

*
Раменете ми, които събират в края на лятото птиците,
знаят истории за любов, смърт, полет, замръкване…
Воинът на времето се отбива
обича да слуша
да пушим двамата
с изпъкнали жили
с разсечен канон в лоното на зениците.

 

*
Корабът приближава
на бавни оттласъци
малко остава
с порещото зелено
да доближим носове
да разпозная в гласовете
дрезгавината на хоризонта
преди мъглите
да свлекат сезоните на мълчание
на усукани корабни възли
и разговори за времето
преди тази прегръдка и ругатня,
милостта,
да се взре
в избледняващото
зелено.

 

*
„На основание
ЗМВДПОИРСНПП
умирам в срок“
написа чиновникът
и олекна.

 

*
Личният състав е неотменен
геройски загиналите
завинаги
ангели отмятат безименните
изпълват се небесните редици
октомври
на невидимите рицари
„Там, където другите не могат“.
Оставаме.
Вечерната проверка е проведена.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments