Веска Георгиева – В центъра на лабиринта

Сънят
на птиците
се охранва
от нощта.
Небето
от звездите.
Любовта
от розата.
А аз…
От щедростта
на цветето
цъфтящо
в мен.

Веска Георгиева

 

*
сякаш домът
ми е построен
в центъра на лабиринта
и само мислите си
виждам
как да ви разкажа
за една прегръдка
върху тревата
на неслучващото се
и за една сянка
която търси
другата сянка
и пътува
между кипарисите
без компас
и без финал

 

*
животът
непрекъснато
изтриваше
една по една
буквите от
името ти
до последната
но сърцето ми
го изписваше
отново
и му даде
вечност

 

*
разкажи
ми
приказка
по която
си оставил
следи
за връщане
към теб

 

*
животът ме
хареса –
отказах му –
цвете съм
но нямам
корен

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments