Тодор Ников – Сецесион

Βατοπέδι

нищо не е
само един живот
прошепна със затворени очи
и тихо влезе в католикона
а отвън
меките огньове на залеза
галеха безбрежното море

Тодор Ников

 

Бран

колове с набучени неверници
показват пътя ми към Бран
и миризма на плът кълвана от орли
засилва апетита Дракулски
а гарвани излюпени в катран
над кулите се вият
пронизват с писъци
Трансилванските гори
отпивам от бутилка вино
и присядам срещу графа за обяд

 

Сецесион

Порутената стара сграда
в стил виенски сецесион
е като дърта примадона
с ботокс, филъри и силикон.

Красиви са били и двете
в началото на миналия век,
но едната ще се срине по-достойно
другата ще пада все на мек.

 

rainy

потъвам плавно
в ехото от тишина
зов веднъж оттръгна се от мен
незапомнен към вселената отправен
и там долу
в болките на мрака
затварям клепки уморени
усмихвам се на ‘хубавия’ свят
и не искам никой да ми пречи

 

Килифаревския манастир

потънал в мокрите гънки
на наводненото днес
всред горите
лъчите единствени
измиват самотата безгласна
камбанен звън отеква високо –
невидим глас исихастки
нарушава обета към Него

 

*
Караш
нощта е ясна
девствена сълза
подминаваш кактуси и кости
пътят във пустинята – безкраен
а ти настъпваш още повече газта
караш
подминаваш ясните съзвездия
гумите те носят гладко
ще те дочака ли докрая
там… по изгрев
нейната въздишка

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments