Рьо Нен – Дебюси

В човека живее Бог, само трябва да го познаем, баз да съдим и очакваме. Любовта е повече от човека и единственото възможно спасение – за това ни разказва Рьо Нен в новите си ноемврийски стихове на страниците на списание НАСП. Прочетете ги.

Ива Спиридонова

 

ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и двамата ще бъдат една плът“
Битие 2:24

след развода
жената въздъхна
облекчено
и
преживя десет
години,
в които оправдаваше
себе си

когато научи,
че е починала –
(твърдяха, че от рак,
а всъщност от самота),
бившият ѝ мъж
уреди погребението
мълчаливо,
макар че по закон,
вече не беше
негова работа

двойка на средна възраст
стана свидетел на
случващото се и
навярно под въздействието
на стреса
прави дълго
любов
целия онзи следобед

 

Луди години

През следващите няколко живота
ще се науча да свиря на пиано Дебюси
и ще сънувам в кралско синьо
балерини.
Ще  подредя накрая всички снимки
от дните, в които живях,
и нямах време да си спомням.
Ще бъда търпелива костенурка
и блага пита мед.

През следващите няколко живота
няма да си тръгнеш…

 

Той

Той не обича жени
с големи…
драми,
май въобще жени
не обича.
Но щастието измами
и ми го върза
в косите.

 

Изповед

И молех се
и виках,
плаках…
И все си мислех:
теб те няма!
А ти отсреща мълчаливо
си ме чакал:
„Да седнем на вечеря, двама!“

 

Ти ли си?

Ти ли си Онзи,
който буди петела рано сутрин,
който слага пролет в смеха на дете…
И прави котето да е игриво,
а гущерчето пази от студа през зимата,
и плаче със гробаря вечер?

Ти,
който учиш поетите на любов
и държиш ръката на художника.
Искам да Те познавам…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments