Людмила Петрова – Намордник

Крием надеждата в себе си. Светлината обгръща времето. Слагаме си намордник за чувства в новите стихове на Людмила Петрова. 

Александър Арнаудов 

 

ЧОВЕК

Намордник за мисли.
Намордник за чувства.
Намордник за желания.
Намордник за намерения.
Махнете нашийника –
искам да се облекча!

 

ЖИВОТ
 
Не се разхождам,
а пълзя по лунната пътека
на спомените.
Концерти.
Театър.
Кино.
Поезия.
После – проза –
деца,
работа,
мръсна печка,
прах за пране…
Поезия
в прозата.
Бризът на спомените
гали душата.
Лунната пътека
присветва
от екрана на телевизора.
Два чифта очила пред него.
 
 

БЪРНАУТ

По средата на нищото
се опитвам да чуя мислите си.
Там някъде
зад стената от притеснения
и тревоги
се спотаява
моето Аз.
Там някъде зад шлем
от грижи
е скрито лицето ми –
търся огледало,
за да го намеря.
В езерото от спокойствие
има буря.
Преплувам го,
хваната за сламка от любов.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments