Ивайло Мерджанов & Петър Канев – Сарс на сърцето 2.0

Душата ни е пълна с антиваксъри. Очакваме атомно докосване на външния свят. Тялото ни се пръсва като глухарчета в последния изход на Петър Канев и Ивайло Мерджанов. 

Александър Арнаудов 

 

САРС НА СЪРЦЕТО 2.0

Фарс две поваля за секунди.
Жената настояваше че съм рептил
не – отвърнах й – много по-страшно е.
Съседът пуши на балкона
насвяткан под лампата Кой замисли
насилствената индустриализация Вълко
къде си брат, панелите се топят
като кофти сладолед евтинждос теанинът
и чифира не успяват да ме сглобят.
Джинът на ума е натряскан Хлебарката
огромна като черен мерцедес лимузина
профучава край несъгласните хлапета
за властта – нищо по-малко от най-доброто
Улиците се спъват в минувачите.
Метрото е до станция Театрална Искам
да прокопате тунел до ада и там
да преброим вълците у подземния parliament
Страховете кашлят скришно, алигаторите
се навъртат край асмата гроздовете
са от олово и рубидий скъсвам договора
Смеховете се включват с респиратори.
Призраци на динозаври излитат от ауспусите.
Нека те запозная с жена ми – кротка е
като трицератопс и мегалодон кархариарис
Всички ходят с гащи на лицето.
Устните им са срамни, властта е чиста
властта е невинна пазолини им го
каза – намери го тоя цитат, радва съдбите
на всички лагерни кирки и свине
Пияните показват срамотии,
но никой не гали
бузите им.
Целият свят прилича на хола на Путин само аз
не успявам да се уредя с гимнастичка
Мозъкът ми спазва дистанция и как иначе ако
бях влак щах да съм локомотив към бездната слизайте
Дископатията в диафрагмата ми отказва
да подаде оставка, невролакс самопредписан с бира
Сърцето ми бие он лайн.
Мислите ми са черни и мазни анакондата ме обича
Душата ми е пълна с антиваксърки.
Разлагането е заразно мол фландърс дебютира
в аматьорско порно, шекспир се урежда
с немска картечница и стреля напосоки
Плача за умрялата
хлебарка и зная че има възкресение
Детето в мен е сираче до фурната.
Счупи се дървената лопата иманярът на сърцето ти
се оказах аз – упорито копаещ къртик дирещ
легендата за ония жълтици с които няма
да уредя нищо освен куртизанката
Хлябът прегаря, но още топли
под езика ми
кората от 1979-та, помниш ли едикта
с който спряхме иконоборците Византия ви
диша във врата и това е нашия франчайз
внос на ксерокопия тъга, човек и добре
да живее стига до там защото
Балканчето ме чака отпред
но още не си тръгвам очаквам
твоето атомно докосване
хлебарката ме наблюдаваше и
донасяше всичко на щази
пръсни главите им като глухарчета
Гледам зад щанда и бавно сияя
не по плът а по дух а навън
в прахта брашно все още броди
еднорог къде са танковете братко
защо ни прекара през блатото
 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments