Радка Миндова – Лятото

Август се разсипва в молитвите ни. Крием се в цветовете, които обичаме. Носим хиляди лица в поезията на Радка Миндова. 

Александър Арнаудов  

 

Огърлица

Нижа мигове на Август.
Те са топла огърлица:
Морските утра и нощите,
сянката на синя птица.
Изгорели слънчогледи,
до молитвата за дъжд.
Сложа ли и твоя поглед,
се разсипва изведнъж…

 

Лятото

Носи хиляди лица –
до едно – щастливи.
Шум на морска суета,
аромат на риба…
Корабче – атракцион,
с котва във небето,
мята мрежи и лови
мигове сърцето…

Черни са листата на смокините.
Капе сладък плод.
Кипва лятото смокиново
и ще ври до другия живот.

Като откъснати листа
спомените есенно се трупат.
Все повече съм техен дом,
все по-малко съм
родител.

Ти си като старо палто,
което всички знаят:
Вадя, поотърсвам
и го обличам.
Скрити в подгъва
цветовете,
които обичам.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments