Павел Павлов – Аритмични взривове

Животът е безкрайност от взривове. Никой не чува Бог. Откриваме полето на забравата в текстовете на Павел Павлов.
 
Александър Арнаудов 
 
 
*
В началото бе словото.
После езикът
ни стана безвкусен.
Рецепторите поглъщаха
безкрайност от
аритмични взривове.
Ерогенните зони,
преминаха в ляво на другия.
А бог каза –
в началото бе словото,
но само за чулия.

 

Искаш да ти разкажа
какво е да виждаш небето
през примка.
Да ти опиша необятни бели полета
на забравата,
през които влакът с двама пътува…,
и неотложно среща си края.
И как с един жест
успя да ми разцепиш лицето,
и парчета от счупено огледало
да инкрустираш във рая.
 
 
Философия на отровлението
Изпий си чашата – му каза.
И забарабани по масата
с костеливите си пръсти.
И тъжно е!И някак радостно,
че поне успя да се прекръсти.
Мравките започнаха да лазят,
да трупат бучки захар по ъглите.
Отровата в живота е безкрайна сладост,
че насила му затвориха очите.
А той е пух. Майка му е глухарче.
Седнал е напук в бодливите храсти.
Изцъклено, ококорено и не мига…
Броячът му зациклил на предпоследните стотни,
само толкова, казва–лягам и заспивам.
Сънят ми е блед, към него пристъпва,
подухва леко, и леко го побутва.
Отказва го, отказва си дозата
лигльото малък,
а кошмарът ми чер скача
и одира му трупа…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020

Comments

comments