Георги Бутраков – О Fortuna

Мълчим и слушаме времето. Животът и смъртта са наши, докато страдаме в центъра на човека. Търсим себе си в предишния ден с поезията на Георги Бутраков.
 
Александър Арнаудов
 
 
Мъдрецът
 
Разправя ми, че станал стар,
След като станал млад.
А преди това е бил дете.
Представяш ли си???
Знаел е неща,
Преди да знаеш неща
И дори
О, дори
Ще ти ги разкаже.
Не искаш ли??
Жалко…
Твърде жалко.
Но ще ти ги разкаже…
Ти мълчи и слушай…
Така де, мълчи..
 
 
О Fortuna
 
Всичките ъгли са твои
Докато страдам в центъра
О тя познава всяко счупване
А той не знае всеки лек
И мъчат се напразно те
Човек подир човек подир човек
Всичките страни са твои
А аз съм мъничък номад
О тя познава времето и всичкото
А той познава всеки глад
Твои са хипотенузите и музите
Твое е времето и всеки ад
Твои са всички „ох* и „ах“
Твои са медузите, контузиите и всяка рима
В този стил
Твои са илюзиите,
Твоя е и истината
Странно
Не намерих подходяща рима
Сигурно е твоя и тя
Живота и смъртта ще да са твои
Умирането и живеенето – мой
Свобода и робство са твои
Оковите и окованите, чуковете, чукането ще да са мои.
Отдавна си там, Мадам
И всеки те знае
Искаш ни всичките, знам.
Само че Гошко нехае
 
 
I sure can love you from a distance
 
Можем да разменяме погледи
Над парата от кафетата
По някоя скрита фраза в клишетата
Като
„Много благодаря“
„Те са си такива!
“ Обичам музиката в този бар!“
Мога да обичам отдалече
Виж
Дори не те погледнах онзи ден
Или в този преди това
Или в предишният
Не си спомням как изглеждаш
Как звучиш
И как се движат ръцете ти
Не помня как си пиеш кафето
И дали в салатата трябваше да има повече или никакви маслини
Имало едно време едно време
А времето вече го няма
Остава само пространството
А мога да те обичам от далече
Ако все още си някъде

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020

Comments

comments