Соня Георгиева – Щастието се препъна в мен

Щастието се препъна в нас и ни отгледа. Тишината е няма, докато в сърцето настана бунт. Небето ни дава знаци в текстовете на Соня Георгиева. 

Александър Арнаудов 

 

Няма тишина настана бунт
сърцето ми крещи
срещу теб за теб
настана суматоха
за любов
остана очакване за топлина
в лудостта си те потърсих
има ли те още
ще те търся по излъчването
на обич
не иска да е тихо
всичко се бунтува
чака

 

По душата те търсех
по облъчването от обич
небето сякаш даде знаци
звезди оглеждащи се в езера
очи в които се разпъваш
по смиреното ти дишане те търсех
дъх подобно Божия
творящ живот
по слушането на тишината те открих
див земен първичен
пращящ от зелени тайнства

Тук ли си

 

Щастието се препъна в мен
макар и съвсем сама
то ме огледа
и реши да ме осени
щастието е желание
сбъднато
което сме чакали
цял живот

Здравей щастие

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020

Comments

comments