Бадер Алсуейти – Градът на любовта и глада 

Улиците се къпят в дъжд и водка. По тротоарите никнат скитници и пияници. София е любовно пророчество в поемата на арабския поет Бадер Алсуейти. 

Александър Арнаудов 

 

Градът на любовта и глада

Софийските улици
се къпят в дъжд и водка.
По софийските тротоари никнат
скитници и пияници.
София си има две лица:
слънцето и луната.
София – дълго лято,
река от вино.
Ех ти, град потънал
в любов и глад!
Вдъхни дълбоко обичта,
за да се уединиш
с нищетата.
Ех, тези ромски песни,
кънтящи по мизерните коридори!
А самотните вечери изтичат
през прозорците на удивлението
и очакването.
Ах ти, опитна проститутко,
ще кажеш ли,
колко набедени любовници
си имала?
Колко ли са легнали
в твоите покои,
изцапани със семе?
Колко ли са минали
между широко разтворените ти крака
като градинска порта?
Колко са тези, които са
оставили своите отпечатъци
по увисналия ти задник?
Племена емигранти,
нови и стари,
посрещаше ги
с кучета и тояги.
София – бар за клетниците,
подведени от мита.
София се събужда от своя сън,
за да подгони
мнимите си любовници.
Колко незавършени сънища!
Що за врява и шумни нощи?
Гъмжи от несбъднати желания.
Ехото думка по стените на отсъствието…
а лицето ти, София, е с четири измерения:
луна, слънце, глад и отсъствие,
улиците и баровете на София,
бандите и проститутките,
стиховете на София,
песните и църквите.
София има всичко,
което липсва на другите,
лунни люлки,
на които се веселят
жени и звезди,
и слънчеви мостове,
изградени още от вечността.
Такива са ръцете ти, София,
протегнати към никого.
София има своите феи,
които излизат от утробата на реката,
за да се къпят в слънчева или лунна енергия.
Между гърдите им е засаден кръст.
Софийските циганки
с краката си тъпчат грозде,
а между краката им изтича
отлежало вино.
София е сянката на забравеното
слънце по плещите на русокоските.
В София момчета дишат в торбички
с лепило, гладни,
докато бог ги дари с
жито и наслада.
София – неостаряващ сън,
който не свършва на нощните
възглавници.
София – нестихващ звън,
отекващ в паметта,
винаги, когато свири своята
уникална мелодия.
Тогава всички градове се превръщат
в най-обикновен мит.
София – любовно пророчество,
София – слънчева сватба
сред апогея на мрачните нощи.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020

Comments

comments