Свежа Дачева – Експресия

Сърцето ни пулсира в крехкия свят на илюзиите. Стената на залеза блажено лежи в очите ни. Наивната мелодия на живота звучи в стиховете на Свежа Дачева. 
 
Александър Арнаудов 
 
 
На Фини, потомката на Бастет
 
Бялата сянка на моята котка
върху перваза на нощта,
срещу стената на залеза.
 
Бяла сянка на котка,
която съвсем скоро ще изгрее
в съзвездието „Сфинкс“.
 
И превъплътила се навеки,
изтегната блажено ще лежи
сред розовата градина
на Утрото.
 
 
*
Секундите на твоето време
извън мен, секундите 
на моето време извън теб –
дали градят мостове
или натрупват барут.
 
 
*
Душата ми лети
пред мене като птица.
От време на време кацва
сред зелените треви,
след жълтите цветя
и нещо си клъвва, 
докато ме изчаква.
 
 
*
Сънувах една птица –
толкова хубава,
че създаваше
рай около себе си.
 
 
Експресия
 
Навред сред тази, зашеметена 
от златно жужене, пролет ме преследва
призракът на самотен бял лебед –
съвършен бял лебед, който плува
безшумно наоколо с хладносиния си
въздушно-воден близнак.
 
 
*
Сред крехкия свят на илюзиите,
където цветята са небесносини,
пулсира сърцето ми –
брутално кърваво.
 
Колко дълго още ще тича ума ми
напред-назад, напред-назад,
за да връзва нишките помежду им;
колко още саможертвени усилия, 
само за да прозвучи отново
върху струните благословената
и наивна мелодия на живота.
 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020

Comments

comments