Радка Миндова – Потънал град

Стъпките ни кънтят и се разделяме на всеки ъгъл. Реката на времето изглажда страховете ни. Любовта ни е потънал град в поезията на Радка Миндова. 

Александър Арнаудов 

 

*
Любовта ни е
потънал град, в който
още кънтят стъпките ни,
чува се смехът ни
и се разделяме
на всеки ъгъл…

 

*
Харесвам
тези пусти плажове,
илюзията, че всичко
ми принадлежи: и слънцето,
и дюните, и чайките,
и онзи пясъчен човек
с твоите черти.

 

*
Тази любов не ни беше по мярка.
Единият я направи голяма,
другият – съвсем малка…

 

*
Между два камъка
може да бликне извор,
може да порасне дърво
и птици да свият гнездата си,
но дотогава реката на времето
дълго, дълго ще изглажда
страховете ни.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020

Comments

comments