Маргарита Черникова – Дзен

Душата ни боли и за миг ни напуска. Небето връща обратно всички облаци. Търсим живият спомен за преминали хора в новия Дзен на Маргарита Черникова.

Александър Арнаудов 

 

*
Толкова силен дъжд,
че изкаля облаците,
които идваха
като призрачни кораби
с бели платна
от най-чистото небе.

 

Не

Няма да съжалявам,
ако един ден се окажа
дете с книжка на колене,
с оредяваща плитка
и болни очи,
с окъсана до последния
лист маргарита,
а душата ми висне
между два облака
подобни на топли хлябове
с твърда коричка.

 

*
Вие ми се свят
на върха на
щастието
с теб,
моля те,
не ме изпускай!

 

Дзен

Цяла нощ
вятърът скимти
като куче в улука.
Най-добре е да се каже,
опитва се да вие
в някаква фуния,
на която лепкавите
трупове листа
запушват входа.
В такива нощи
аз не съм си у дома,
говорим другаде със Бога,
пием чай от пресни
ментови листа и
нямам никакви тревоги.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020

Comments

comments