Людмила Петрова – Скандално

Спомените гният в настоящето. Душата се слива с маската на утрешния ден. Давим се в море от търпение в новите текстове на Людмила Петрова. 

Александър Арнаудов. 

 

Молитва

Капка по капка –
изтича търпението ми.
После отново се появява.
Боже, помогни
да не се удавя
в море от
неизтърпяно търпение.

 

Спомен

Тиквата на Пепеляшка
скоро ще изгние
в мазето на спомените.
Пантофката убива
деформирания ми крак.
Феята отлетя нанякъде.
Баловете са виртуални.
Само принцът остана.
Дреме до мен
пред телевизора.

 

Чувства

Дъждовна капка
на дървото свети,
влюбена в блестящия
камък отдолу.
Вятърът, сватовник стар,
завърта ефирната
ѝ същност.
Сливат се за миг,
преди душата ѝ да отлети,
повикана от слънцето.
Много капки е познал
вдлъбнатият камък.

 

Скандално

Маска лицемерие
под текстилна маска,
над тях – шлем от страх
и егоизъм.
Свалям всичко.
Гола съм.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020

Comments

comments