Александър Иванов – Смъртта на лятото

Смъртта на лятото захвърля всичките ни спомени в морето. Опасно е да сме сами в архива на времето. Чакаме забравата, която никога не идва в стиховете на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия – Александър Иванов. 

Александър Арнаудов 

 

смъртта на лятото

всички наши спомени
са захвърлени в морето
в последния архив
на времето
чакащи забравата
която никога не идва 

 

вирусът на прегръдката

не се целувайте
не се разхождайте
не излизайте
не пътувайте
не летете
не се напивайте
не кашляйте
не се приближавайте
не пейте
не викайте
не питайте
не дишайте
не носете маски
не се заразявайте

не се прегръщайте

не се прегръщайте

не умирайте

опасно е
да не сте сами 

 

муза

трагедия
любов
грях
ебане
страст
депресия
отхвърляне
смирение
отвъд
катарзис 

 

чукането

като жизнеутвърждаващ
като жизненопроменящ фактор
като метафизичен пътеводител
като old school отвъд
като new wave на мисълта

чукането

като раздяла с миналото
като откъсване от материята
като напускане на атмосферата
като венеца на физическия свят
като вкопчване в духовността

чукането

като поезия
като отхвърляне на реалността
като падаща птица от небето
като превръщане на съня в реалност
като апогей на сетивността

чукането с теб

между раздялата с живота
и отхвърлянето на смъртта 

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020

Comments

comments