Васил Прасков – Гълъбите на Сало

Животът е това, което се случва, докато умираш. Светът е жив само във филмите от 70-те, когато още ни няма. Гълъбите на Сало ходят по водата, защото не могат да летят в най-новия pornhub mon amour на Васил Прасков.

 

тих труд

трябва винаги с нещо да бъда зает
когато ръцете не са постоянно заети убиват
стопанина си или другите попаднали
в обсега на сърцето му
което ще избухне като царството небесно
като лампа запалена в нощната градина на рая
която още не е загаснала
и тези които са жадни за справедливост
ще се наситят с любов

 

май

денят е червен
стреля гол зад прозореца

животът
е това което се случва
докато умираш

 

кървава сватба

гледам филм от 73-а
две години преди да се родя
колко е хубав света
когато ме няма

 

епидемия

ръкопляскаме на лекарите
те ни ръкопляскат
прилича все повече
на механичния смях
от телевизионните сериали

 

pornhub mon amour

ходя на работа с маска
чета светлана алексиевич
гледам белоруското първенство
нищо ново под слънцето
след чернобил

 

други гласове, други стаи

сутрин
не записвам стиховете
които съм сънувал

в осем слушам генерал мутафчийски
пия чай с пиночет

после отиваме на гости
на маргарет тачър
там където е радостта че сме мъртви

 

24 май в сало

гълъбите на сало
са черни нямат
маслинови клончета в човките
не летят а ходят по водата
по площада минава обесена жена
единственото й несъвършенство че е жива
това е и единственото й
съвършенство

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020

Comments

comments