Свежа Дачева – В килията на сърцето си

Изпитвам огромно уважение към празния лист, към дървото, от което идва празният лист и също така имам много голям респект към думата. Смятам, че ние сме много отговорни за думите, които казваме и не трябва да злоупотребяваме с дар словото, което сме получили.

Свежа Дачева

 

Рожден ден

На път да стана полувековна, предчувствам
стотния си рожден ден,
когато в нечии ръце ще лежи черепа ми –
излъскан и чист като принцип –
и някой над него – за кой ли път отново –
ще се пита да бъде ли,
или пък не.

Затова сега –
на светлинни години далеч от началото,
за да не се изгубя
в духовното си пространство,
една гълъбица откъсвам от душата си
и я оставям на стража, призивно да гука,
от светлинната корона на крушата,
отдавна отсечена,
в облачното си гнездо
звезди да мъти.

 

*
Напоследък, все по-често,
бял ангел ме навестява.
Идва привечер
и като дете, от игри уморено,
на коленете ми присяда.

О, ангеле,
колко са тежки
крилата ти!

 

Поетесата

Малка, самотна, слаба
и незначителна –
тичинков златен прашец –
лежа в цветето
на съвършенството.

Лежа – зародиш –
в близнака
на своето съвършенство
и се мъча да го дорасна,
докато се люлеем двамата
в безкрайната синя
божия градина.

 

*
Падаме отвисоко
през ситата на дните си
/най-фините най-дълго падат/,
докато достигнем
до някое океанско течение,
докато се смесим
с пясъците на времето.

 

Творчество

В безкрая
на моето тяло се ражда стих.
Изчаквам
вятъра на чувството да го довее
до върха на най-близкото дърво
и със сърце, притиснато
във корените, превеждам
в думи
музиката на листата…

 

Хоризонта на мига

Отражение на лебед,
от пролетна река понесено
към края на света.

Ехо от стих прекосява
небесната пустиня
за към оазиса на Фата Моргана.

Хоризонтът на този миг
е стъпало от стълбата на живота
вътре в мен.

Светкавица на прозрение
прорязва лицето на залезния залив –
чудотворна икона,
която мени образа си.

 

*

Точно в този миг
далече някъде вятър е повял –
отронено е семе,
чула се е брадва –
кръст се кове.

Причести се
в килията на сърцето си –
подготви се.

Целия остатък от живота ти
може би е обречен
на този миг,
на плода му.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020

Comments

comments