Красимир Вардиев – Пандемия

Цикълът на времето се разбърка. Трагедиите изглеждат отвъд морето. Някъде отвъд умират хора в поезията на Красимир Вардиев. 

Александър Арнаудов

 

Черно фередже

От полунощ в родината любима
Фереджетата са задължителни
И за двата пола
Ще бъде интересен великден
Ако съм на христос
Няма да си правя труда
Ще си спазвам карантината
Изолиран на частен облак
На българия стоичков ѝ стига

 

Сестрите

Трите мойри
На чък паланюк
Ръководят ми пътя
И истината и живота
Пия Рия пише забраните
Гоно Рия рамкира желанията
Дия Рия дебне за изява
Денем са тримата плешивци
От щабовете
Нощем боите им ръсят пера
Шизофренията процъфтява
Шият я и за износ

 

Пандемия

От цял сезон е пълнолуние
Отспиването мисия невъзможна
Циклите се разбъркаха
Нарцисите прецъфтяха през март
По великден ще цъфтят лилиуми
Летят безумни наредби
Глоба за разходка
Глоба за събирания
Градовете се самозаграждат
Кметове бленуват по средновековие
Рисуват по къщите
К за карантина
Самоизяждането влиза
В плановете
Глоба за дишане се очаква
От дни
Дали първо ще започнат да стрелят
На месо
Или първо щабът ще се произнесе
Телата набъбват
Луковици недочакали пролет
А някъде отвъд
Умират хора
Виждаме и чуваме само цифри
Трагедиите изглеждат отвъд морето

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020

Comments

comments