Саня Табакова – Цветнокожа зима

Цветнокожа зима без начало обещава краят на света. Пролетта е отвъд и бръсначът идва за нас в ръката на апокалиптичното дете, което сме самите ние. Представяме ви най-новите стихове на Саня Табакова в асоциалната карантина на „Нова асоциална поезия“.

 

ТАКТИКА

Живеем в бръснарница.
Аз съм на стола.
Тънка като косъм.
Полягам по пътя
на Бръснача
сякаш няма да се върне
за мен.

 

ЦВЕТНОКОЖА ЗИМА
без начало
обещава края на света.
Белият цвят
милостта и снегът
са забравени.
Небето в нас
отдавна невидимо
зад очите ни.
Тук-там
изпод камъните
на калния възрастен ужас
детството издишва
две-три сапунени балончета –
каквото е останало от него.

 

ЕДИНСТВЕНИЯТ ОЦЕЛЯЛ
на Планетата
ще бъде дете.
Навярно вече е родено
или е още живо
в нас.
Слънцето, водата
и една ябълка
ще си поделят грижата
за него.
Най-сетне за живота
с Бог ще преговаря
един невинен.
Всичко ще бъде наред.

 

ПРОРОЧЕСТВО

Трева ще покрие
костите на
мъртвото време.
Ще се храни с него.
Ще расте.
Ще се остави
на поредното животно
да я изяде.
Ще легне болно
от незнайна болест.
Ще го заровят.
Трева ще покрие
костите му.
Тя ще е отровна…

 

ЕКСПОНАТ

От години търкалям
нашата глинена приказка,
вече празна,
тя се блъска
в камъни по пътя,
звънти все по-глухо…
Но понеже те имаше в нея,
понеже някога така грижливо го опакова,
овалът на сърцето ми
остава без пукнатина.
Няма минало съвършенство.

 

ПРОЛЕТ

Подранили щъркели
носят бебета
и ги пускат в блатото.

 

ЗАВЕЩАНИЕ

Копаем трап,
в който ще падат
децата ни.

 

ОТЧЕ НАШ

Прощаваме си дълговете
всеки ден.
Както слепецът
прощава на светлината
очарованието и ужаса
във погледа на зрящите.
На мрака не прощава.

 

МАТЕРИАЛИЗАЦИЯ

Всичкото зло,
което написах,
се сбъдна.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020

Comments

comments