Мария Стоянова – Артерията на самотата ми

Прерязваме артерията на самотата си. Разпадаме се в ръцете си, докато сме безсилни да съществуваме. Търсим спасение в новите стихове на Мария Стоянова. 

Александър Арнаудов 

 

преряза артерията на самотата ми
с ъглите на усмивката си
и няма как
да спре да не изтича
докато ме целуваш
умирам

 

няма
да дълбая в кожата ти
за да направя улеи
по които да се влея
в сърцето ти
тихо те обичам
тихо ще си отида

 

и не ме питай
аз
или
ти
обичаме по-силно
аз съм
защото
ти
ме обичаш

 

сплитам мълчанието ти
с отрязаните си коси
с пръсти
които кървят от недоверие
рисувам залез
прозиращ през мъртвите ми коси
в мълчанието ти
което няма да дочака изгрева

 

някой ден ще се завърна
изкачила себе си
по билото на тъгата
заличила белезите на отчаянието
че нямам сили да продължа
ще покрия лицето си
с булото на усмивката си
по очите
за да не ме познаеш
вятърът ще разпилява смеха ми
ще те обвие
в илюзията
че никога
не съм си тръгвала

 

заседнала в плитчините
на реалността
моля
да потъна до дъното
на усещането за себе си
и да изплувам
вдишвайки
любов от ръцете ти

 

играя
на руска рулетка
с желанието ти
винаги губя
себе си

 

потапяш човешките ми страсти
в светената вода на блаженството избърсваш я старателно
непопила още в кожата ми
с кърпа купена от пазара на лукавия
и четеш от амвона
че съм наказана
от бог
създал ме по свой образ и подобие

 

губя се
някъде между гънките
на плътта си
смачкана от недокосване
някъде между мислите си
обгорели от неизказаното
някъде между себе си
и другите
които
не пожелах
не попитах
някъде
където избягах

 

забравил си
да обичаш без време и пространство
няма ме
сега разбирам
че никога не си съществувал
докато ме прегръщаше

 

болката рисува мъченици
по стените
в храма на тялото ми
и целувам очите им
и потъвам в себе си
шепнеща молитва за спасение

 

сама свалям от себе си
страха
че няма да ме познаеш
такава
каквато бях сътворена
без болка да родя децата ти
да те обичам без илюзии
да ме обичаш без очаквания
и за да си спомниш това
сега
сама свалям от себе си
страха
че ще се позная
в очите ти
така сътворена
 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020

Comments

comments