Саня Атанасовска – Неродени деца

Взимаме душата на стария град и изчезваме като дима от комините.  Думите са минно поле в празните къщи. Представяме ви авторски превод на български на стихове от четвъртата стихосбирка на македонската поетеса Саня Атанасовска „Шафран Мой“.

Александър Арнаудов 

 

Старият град

Те взеха душата на стария град
ще ги проклина
дим от празни къщи
и обувките на неродени деца.

 

Семена на раздора

Мразя излишните разговори
за пустинни станции.
Моят набор от думи е минно поле.
Между просяка и фалшивия авангард
семето на раздора се засява.
Искам да бъда меч
за да отрежете този възел.

 

Афродита

Вече не си била богинята на красотата
когато с величието на наглостта
и с ударите от безскрупулност
с върха на главата
той удари пода
до скъпата ти къща.
Афродита и до днес чудя се
дали мястото, в което си израсналa
беше град или малко село?

 

Пътник

Вие сте на стар адрес
с нови хора
Не идвам
да не събужда контрасти
и да не се поддавам на съмнения.
Просто съм уморен пътешественик
това ще отмине
с желание за дълбок и спокоен сън.
Пътуването ми е дълго
адресът ми се променя
и куфарът ми е твърде малък
за вашия багаж.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020

Comments

comments