Спаска Гацева – Извинете, че не умрях

Цветята проговарят с небесните хора. Небето е уморено и спи в ръцете ни.  Търсим входа и изхода от себе си в новите стихове на Спаска Гацева. 

Александър Арнаудов 

 

НАДЕЖДАТА

разбридах я
боядисах преждата в зелено
изплетох си светофар
и седнах на пешеходната пътека
с тайната мисъл
на Фрида Кало
този път
изходът да е добър

 

*
Малко ще отсъствам, грипът
ме догони. Мокър сняг
затрупал е колите. А небето
уморено още спи. 

 

НЕИЗВИНЕНО

извинете че не умрях
в онова дълго безвремие

все нещо трябваше да добавям
я тайни мръснишки
я анатомията на мишките

прибавях прибавям
не става дума за мен самата

а и Животът кога се е извинявал
на Оная с косата

 

В ГНЕЗДОТО МИ
лястовичо
идват небесните хора
да си починат
с прекрасното.
С цветята да поговорят.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020

Comments

comments