Райна Вакова – Дубльори

Светът вали над мъртвите ни стихове и възкръсваме в забравения гроб на сърцето. От голямата си, глухоняма любов. С удоволствие ви представяме най-новите стихотворения на Райна Вакова в слънчево студения февруарски брой на списание Нова асоциална поезия.

 

*
Църквата беше отворена
и беше много лесно да влезеш,
но ние си взехме дубльори –
моят запали свещ,
твоят се прекръсти.

 

*
Такива, консумирани
предимно по тъмно,
заредени с противоречия,
виновни вместо нас,
умираха думите ни
и им устройвахме погребения
според възможностите,
съгледвачите и жаждата
за вкиснало и жито,
а после,
след време
започваше да вали
силно и убедително…
и давеха се мъртвите ни стихове.

 

*
Пеперуди. Пеперуди от мигове.
Кацат по очите ни.
Не ги попитахме,
ще ни вземат ли със себе си.

 

*
Глухоняма беше тази любов,
но чу сърцето ми.

 

*
Кажеш ли „СТИХ“
и вече си изчерпал
съдържанието.

 

*
Колко е лесно
да бъдем фалшиви,
когато естественото
е в забравения свят.
Скоро ще забранят
да си спомняме,
че истинският огън пари
и няма да личи,
че сме обичали.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020

Comments

comments