Венелина Петкова – Бонсай

Бъдещето нахлува в думите, които не чуваме. Търсим днешния ден във времето. Намираме утеха в секундите до полунощ в новите хайбуни на Венелина Петкова. 

Александър Арнаудов 

 

Хора, които не могат да четат и хора, които не могат да говорят

Майката на Кало разбра, че той не чува, когато Кало навърши шест месеца. Не казва Мама, Не я чува, когато му пее.
Майката на Кало отказва да приеме факта дълго време. Години. И все пак го учи да чете по устните ѝ.
Кало е по-едър от обичайното за възрастта си. Яростно тича след топката, удря нарочно друго дете. Знае, че е различен.

в едно с вечерния ръмеж
детски сълзи
по стръкчетата на тревата

 

Някога

Днешният ден, но преди няколко години. Вали сняг. Залепналите по прозореца снежинки се топят. На котлона ври супа, а във фурната – мусака. Салатата е почти нарязана. Розата в двора е покрита със стари есенни листа и найлонова торба. В хола приятелите ни репетират с китари. Кучето учи детето да ходи на два крака в коридора.
Някой вика отвън, защото нямаме звънец. „Тук съм вече!“

надуто парно
открехвам прозореца –
нахлува бъдещето

 

Листопад

Зелената конструкция прахово боядисан метал, която държи изправена фасадата на Халите, образува огромно дърво, под сянката на което клентите се разхождат, а работниците работят. В средата има фонтан и кафене с торти по витрините. Фонтанът ромоли. Кафе машината бръмчи приятно и излъчва аромат на печени кафеени зърна.
Преди да си тръгна, нарочно минавам покрай цветния щанд. Цветен. Зелен.
„Колко струва този бонсай? Не му пише цената?“
„Мини ясенът ли? Двайсет и един лева.“
Изобщо не е скъпо, преценявам на мига.
Когато му узреят семената, мога да си го размножа. Продължавам да го оглеждам, докато флористката опакова подарък за някого. Пипам листата му, вече жълтеещи. Рисувам мислено формата на клоните му.
„Ще го купя“, тържествено заявявам, когато подаръкът за някого е напълно готов.

в рохкавата почва
корени пият дъжд
семена на мечтите

 

Честита Новата 1987!

Майка ми дава всички кашони, пълни със стъклени новогодишни играчки за елха. Мисля, че е защото вече ми има доверие и също защото няма време.
Освен борчето, върхът на което стига до тавана, украсявам и любимия си стаен фикус. Пея песента „Над снежната пъртина“, докато го правя, и съм напълно убедена, че не я пея само на себе си, а и на куклите.
Приключвам със задачата.
Тази година аз украсих елхата.
След ордьовър с домашна ракия, основно ястие с червено вино и ядки с ирландско уиски, татко хваща шампанското със сигурна ръка.

Нова година
портокал с часовников механизъм
са секундите до полунощ

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020

Comments

comments