Павлина Петрова – Над рамото ти

Увехналите цветя рисуват времето. Зимата се превръща в любов между две думи. Очите ни са пространства и тишина в новите тристишия на Павлина Петрова. 

Александър Арнаудов

 

*
Доверието
цял един живот с любов
Между две думи

 

*
Перце от птица
и повяхнали цветя
Време да метем.

 

*
Проблясва дъга
Мост между пръстите ни.
Гореща следа.

 

*
Между „Да” и „Не”
унищожаваме
всяка маргаритка.

 

*
Трънче в мислите –
оплоденото чувство
с трепет покълва

 

*
Усмивката ми
кръжи над рамото ти.
Хващаш я Летим

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020

Comments

comments