Ивона Иванова – Танцувам на Джой Дивижън

Танцуваме на Joy Division и чакаме Апокалипсиса. Първият брой за годината на списание „Нова асоциална поезия“ по традиция започва със самоубийството в стихове на култовата му редакторка д-р Ивона Иванова. 

 

Complications include suicide

животът ми е български филм
нищо не се разбира
и накрая завършва със свръхдоза

 

Гледам как животът ми гори и се смея
много рядко те виждам да плачеш
и това ме притеснява
човеците трябва да плачат често
за да са щастливи

 

*
тялото ми е декември
дулото в устата ми
червени стени и усмихнат диван

смърт на 27

 

Self care

за пореден път излизам от гроба
изкопай ме и ще се сетиш
ще се бракосъчетая с лудостта си
пръстените вечност в моите зеници
ще горят животи по-късно
и никога няма да ме забравиш

 

*
интересува ме само алармата
всяка сутрин се събуждам
да започна отначало
живот който никой няма да помни
и няма да ме има в букварите
не се доверявай на поети
защото знаят как да лъжат
това да ти е обица на ухото

 

*
когато потъваш обезвъздушен
или умираш от скука
трябва да се хванеш за нещо
като удавник за сламка
най-често си поредната Джейн Доу
която светва на скенера

 

You don’t get me high anymore

направи ми услуга и бъди нормален човек
не ме занимавай с проблемите си
подари ми това да те няма
и да танцувам на джой дивижън
сърцето ми е проектил
без особени цели

 

Cure for pain

ти си моят пейнкилър
но не мога да спра наркотиците

 

*
‘The more you reason the less you create’

Raymond Chandler

измисляш нещо от нищото
после нещото се подиграва с теб
наказва те
кара те да си обсесивен с косата си
не връща обаждания
прави те агресивен
не яде мъфини
не ходи никъде
посред нощ се обажда да каже че си уязвим
пиеш хапчета с алкохол
и чакаш да те изберат
което никога няма да стане

 

най-големите предизвикателства

спри да пиеш
отгледай дете което не е психопат
почувствай нещо

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020

Comments

comments