Павел Веселинов – Мътни води

Геоглифите на платото Наска, газени стотици години от нищо неподозиращи хора, са видими само от въздуха поради огромните си размери. Видин също е обозрим, в цялост, само от самолет. Отдолу погледът се забива, постянно, в стени, огради, барчета, просещи покрай барчетата циганета, млади майки, повели дечицата си на разходка, сметосъбиращите камиони през лятото и снегопочистващите машини през зимата. Ако се опиташ да го видиш отстрани, ще се оплетеш в тръните около града, в стари, изпокъсани телефонни кабели, прогнили чували и ръждивите телове, останали от някогашни огради или изкоренени лозя. Но отгоре, отгоре градът прилича на жизнена, ненекърнима, добре функционираща структура.

Павел Веселинов

 

Мътни води

Това, което скрих от себе си,
приижда бурно, зад стените на съня,
ако в деня прелее, дали ще полудея
или ще се събудя.

 

Отново
Нощ.
И вино.
Докато луните станат две.
Докато отгоре
Оня и със сляпото око
прогледне.

 

*
Тези черупки от яица,
тези счупени чаши,
тези увехнали, сухи цветя,
тези парчета
от детски колички,
от книги,
от скъпи коли,
от някога нови ютии,
от кости
и кожени дрешки,
тези стари бележки
за изплатени,
отдавна изхарчени вече пари,
тези камари боклук
те са моят амвон,
защото моята религия е
използвай и хвърляй,
защото и аз съм подвластен
на хаоса,
този
единствен
вселенски
закон.

 

*
Той бе добър поет.
И се бореше срещу системата,
изстискваща до масло
всеки розов цвят,
и преди да го обърнат във печалба,
преди да го затрият,
той изгори най-красивите си стихове,
за да не ги превърнат във
цитат.

 

*
Да знам, че няма брейктайм,
знам, че ти не даваш отсрочки,
но в този двубой, о смърт,
ще ме биеш само по точки.

 

*
Потънал съм в своята лудост,
като в бездънно море,
в сравнение с мен,
тоя свят е смешно-невинен,
тоя свят е малко дете.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019

Comments

comments