Кристиан Илиев – Отрова

Утехата идва при нас като ангелско крило, като сълза от времето на грехопадението и колкото по-черно е слънцето, толкова светът е по-студен и летните залези са тъмни като сърце единствено отвъд. С удоволствие ви представяме новите стихове на Кристиан Илиев в бергмановата зимна светлина на Нова асоциална поезия.

 

утеха

приземяваш се до мен
леко
като крилата на ангел
чиито очи са видели
грехопадението
и са се върнали
за да разкажат

 

обичаш ли да те докосвам докато ръцете ми кървят?

не харесваше деня
затова преместих светлината
прелях душата си в нея
и тя изгуби силата си
колкото по-черно е слънцето
толкова по-тъмни са залезите

 

да закъснеем заедно
като стар снаряд
намерен в центъра на града
да се лъжем
както майка лъже за парче хляб
да изригнем
като вулкан
чакащ зимата

 

отрова

не пиеш алкохол
и си вегетарианка
обичаш да наблюдаваш хората
и имаш любима пейка в парка
чела си чехов
още като дете
и слушаш него
точно колкото мене
когато те погледнах
в очите
ме попита искам ли
тази песен да е наша
съгласих се
и ти отмести
погледа си настрани

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019

Comments

comments