Марио Стоев-Анхело – Принцът-бедняк

Светът слага снежната си маска и съблича голо сърцето ни, а поезията на Марио Стоев-Анхело винаги ни показва, че никой не е по-голям от хляба за душата си. С радост и удоволствие ви представяме най-новите стихове на поета от гр. Ботевград в апокалиптичните преспи на списание „Нова асоциална поезия“.

 

*
събота вечер
в сайта за запознанства
черен петък

 

*
ти ми даде револвера
с който да се застрелям
после ме научи да не го правя
и ме научи да стрелям
по пеперудите
с които живях

 

*
принцът-бедняк
ще вечеря лещата си
и ще се мисли за Диоген

 

*
бардове
по новолуние
венерини хълмове
и адамови ябълки
пият вино

 

*
твоите маски
ме съблякоха гол

 

*
има хляб
в шкафа
на перваза за птиците
и за душата ми
има

 

знам пътя
по дългите
мастилени улици
и всяка дума
по тях съм изплакал

 

*
отварям пердето
денят
слагам две чаши

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019

Comments

comments