Иванка Гичева – Апокалипсис

Думи, като есенни листа, затрупващи спомени, под които спи надеждата. Кръговратът в природата е основанието да я има. И след апокалипсиса на есента светът да се роди отново в нас, около нас и в най-новите стихове на Иванка Гичева.

Ива Спиридонова

 

*
И тази нощ ми се присъни Лебедът.
И песента му – последната…
Пееше, умирайки.
А аз сънувах грозно патенце.

 

Констатация

когато нямах –
имах
днес имам,
но нямам

 

Апокалипсис

ако на глас
назова страховете си
ще срутят небето

 

*
ще си дойде за Коледа
споменът:
ние
някога

 

Местопрестъпление

Светулка в мрежата на паяка.
И струйка кръв.
Обезумял –
щурецът свиреше кресчендо.

 

*
Перо от Синя птица на ревера ти,
син поглед, син полумрак.
Разтривам ръката си –
синя от недокосване.

 

*
тя е всичко
което отдавна не съм:
чиста сълза
искрен смях
и очакване
утре-то
вярата
и знак
на съдбата ми

 

*
Трупат се равносметките –
като чеиза на баба –
пъстро извезани и пригладени.
Белеят само острите им ръбове.

 

Autumn in My Heart

Необяснимо навременна
се плъзва по вените.

А чаках жълтата вода.

 

*
заличава следите на лятото
вятърът
ноемврийски прахосник

 

*
все още спи надеждата:
в съня ѝ –
пролетният принц

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019

Comments

comments