Васил Прасков – Сбогуване с поезията

Животът е (сбогуване с) поезията, но никой не е по-голям от хляба на смъртната си присъда в най-новите стихове на редактора на НАСП – Васил Прасков, който на 28 ноември ще представи в София последната си книга – „Езикът, на който умирам“.

 

земята на ахил

искам да живея
в малката ваймарска република
на петата ти

 

зимата

неделя събота
19-та година

разстреляната луна кърви от сърцето ти

никой не е по-голям от хляба
на смъртната си присъда

 

кореноплодни

светът пуска корени
в небето
като хвърчила
над гробище
в което всички
са живи

 

история

седмицата между първата
и втората световна война
над окопите вали плач
няма овце няма трева няма ангели
хората пасат часовници

 

задушница

животът е нищо
но ми напомня за теб

 

to die among strangers

опитомен от живота
в клетката на смъртта
всяка празна улица си ти

дезертирахме от света:
две слепи цигари

(счупеното носи нещастие)

животът дими
през филтъра на площада

 

сбогуване с поезията

нещата за които нямаше език

ми казаха:

за нас няма език
ние сме езикът

и мълчанието замълча

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019

Comments

comments