Веска Георгиева – В отсъстващата пръст

Самотата ни влачи към зимата, падаща от очите ни като дълга нощ, но не се знае, кога започва и кога свършва пролетта. Чакаме творецът да ни сътвори в отсъстващата пръст на небето с новите стихове на Веска Георгиева.

 

Листец

аз съм един листец само
стъпкан от живота
който искаше
да полети със птиците
преди да го приюти
топлата прегръдка
на земята

 

Самотата

самотата ме влачи към нощта
не знаех че това е насилие
липсват ми слънчогледите
камъните пеперудите птиците
каквото и да е
така страшно ми липсва
сякаш съм жертва
на жертвата си
само зная че
гласът ти е безмълвие
няма те и мен ме няма
казват ми да спя и сънувам
и тогава умирам
и преминавам по-лесно
от ден в ден
полагам главата си тук
и съм някоя
има ме във всеки
започващ сезон
по-лесно намирам
месеца и слънцето
и съм с тях насред
вечността
където разцъфвам
рози
за теб

 

*
скачам на ръба
облечена само в абстракция –
мечтите оставих на скалата
и сянката ми увисна над бездната
говори с водата и немите уста на рибите
как да танцувам с вятъра и дъжда
и с всичко което обичам
когато някой ми постави юзда
и клоните ми са изгризани от студената зима
а в мислите ми пътува образът ти
почти всичко говори не чувам думи
няколко далечни ноти дошли от синевата
въздухът прогарят от обичане
но сега съм изсъхнало цвете
в отсъстващата пръст
тъжна птица която не е в клетка но не пее
ще чакам творецът утре да ме сътвори

 

*
шпионирам
разума –
умее
да прикрива
доказателства

 

не зная
какво да си кажа
да се окуража
сигналът
на душата
заглъхва

 

*
обръщам
стъпките
назад
за да те срещна
но не се знае
кога започва
и кога свършва
пролетта

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019

Comments

comments