Стефания Милева – Сърцето не е мишена

Есента ляга като мокро куче в краката ни, но сърцето ни не е мишена за слънцето, което бяга от мрачния свят. Чакаме вечното лято и очите ни проливат думи като кръв с новите стихове на Стефания Милева – в апокалиптичните ноемврийски облаци на списание „Нова асоциална поезия“.

 

*
Сърцето не е мишена
сърцето е тактика
всяко поколение
добавя
микрон злато
вече няма
място за кръв
проливат се думи
каква ирония
някой падна
от рикошет
няма кой
да пророни
Бог да прости
поета

 

*
Слънцето се преструва
че не си тръгва
че не бърза
през девет земи в десета
дъждът с дъга
ме залъгва
притисната неусетно
между два облака
светлината се разплаква
вятърът чупи огледалата
на локвите
есен
ляга в краката ми
като мокро куче
избяга лятото
и как търпеливо
да го чакам
не ме научи

 

Тайната
на прозрението:
връщаш се
към нещо казано
докато звуците
се наместят
в ново измерение
и добият
нов смисъл

 

*
Има хора
с ярко изразена
смиреност
на лицето
ала владее ли тя
сърцето им

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019

Comments

comments