Ася Палева – Не виждаме изход

Умът ни тегли към ада. Не виждаме изход в живота или в смъртта. Преследваме себе си в новите стихове на Ася Палева. 

Александър Арнаудов 

 

*
Искрени сме
само, когато
не виждаме
изход –
само в страха
и в молитвата.

 

*
Дъждът –
последната
глътка
на земята,
преди да
се е задавила
от пресъхналите
чувства
на хората.

 

*
В този
свят,
където
шизофренично е
да си нормален
се боря
да задържа
доброто у мене
живо.

 

*
Умът не е
най-добрия приятел.
Той ме тегли
към ада.
Предпочитам
сърцето –
то ме води
към рая.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019

Comments

comments