Анжела Димчева – Затвор

Човекът няма дом за земята, която цялата е негов дом. Изтриваме имената си и търсим Ной вътре в нас. Нямамe дубльор за ада в най-новите стихове на Анжела Димчева, написани по време на творческия ѝ престой в гр. Стрьомстад, Швеция.

Александър Арнаудов

 

Дом І

Земята има дом за всички –
от екватора до Луната,
от полюса до ада,
от черното до бялото,
от пещерата до мравуняка,
от извора до Сахара,
от гората до водопада,
от вулкана до океана…
От Париж до Пекин,
от Аляска до двора ми –
домът е всъщност един.
Земята има дом за всеки –
но човекът няма дом за нея…

5 август 2019, Стрьомстад, Швеция

 

Дом ІІ

Водата е онази магия,
която има милиони магьосници –
от детето, което пие,
до стареца с последно причастие;
от майката, която пере,
до къпещите се влюбени;
от скиора, затънал в преспи,
до плувеца за нови рекорди,
от жената с нова прическа
до моряка, отплувал в необята…
Водата е нашата втора кръв –
говореща на всички езици.
Господи, дай ни уши
за нейния вик…

13 август 2019, Стрьомстад, Швеция

 

Затвор

Никой не изтрива името си,
както би си свалил дрехите.
Перото от мъртва птица
не прилича на сувенир.
По ръбовете на мита остават
моите нежни проклятия.
Толкова пълни с кръв облаци
няма дори в абсурдите
на голия Салвадор Дали.
Една отвъдна платноходка
е спряла в дупка на сърцето ми
и все чака да се реша:
кой затвор да взривя?
Космосът отвътре
е просто една скица
на живота, който предстои.
Космосът отвън бушува –
една незатворена
Пандорова кутия.
Ако я затворя в затвор –
светът просто ще свърши.
За ада нямам дубльор…

15 август, Стрьомстад, Швеция

 

Блато

Лятото се смее в длани меки:
защо ли жабешкият хор
напомня врявата на парламента?
Комарчета, змиорки, дребни рибки –
твари най-различни и първични –
бълбука плазмата от страстен вой.
Над езерото тегне мараня,
няма климатик в природата –
да стисне в хватка яростта,
с която се изяждат хората.
Бързат, бързат, но не стигат…
Дъждът удавя жаждата да знаеш,
да разбереш или да простиш.
Единствено небето иронично кашля.
Кръвта тече – търкуват се глави,
опашките остават – като знаци,
че този храм е блато, смрад, вражди…

 „А нищо не пониква от омраза…“

Отсича Ной и отминава

други да спасява.

6 август 2019, Стрьомстад, Швеция

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019 

Comments

comments