Димитър Пенчев – Оргазмите на странстващи планети

Страховете от въпроси за любов и безразличие; самотността на странстващите планети, които сме аз и ти…и очите ми; оргазмите, с които заместваме обичането и откриваме самотата – всичко това в най-новите стихове на Димитър Пенчев.

Ива Спиридонова

 

*
Какво са
властта,
парите
и секса?
Дори любовта
се ражда и умира
в оргазмите
на своето минало.

Виж,
вчерашното кафе
е друга работа!
В него надеждата
бълбука и кипи
в очите ни
с очакване
да се изпием
на екс
като последен дъх
в мъглите
на изпаряващи се
желания,
непотърсили себе си
като възможен път
към другия.

 

*
Няма
по-силен оргазъм
от властта
на мълчанието,
с което търгуваме
съвестта си
при избор на любов!

Не смея да те питам „Обичаш ли ме?“

 

*
Самотата е
запечатан прозорец
в дъното на душата.
Отвориш ли го –
превръща се
в кладенец,
изпълнен с болка.

Спасението е
в поезията!
Дори да е само
дим в очите,
издига те
в облаците,
разпада се
и
всяка сълза
превръща се
в дума –
билет към
сърцето на
някого,
който те чака.

 

*
Без думи
времето убива
всеки смях,
без думи
съдбата покосява
любовта…
без думи
птицата отлита
уморена,
без думи
искам
да си моята
богиня!

Без думи
отвори вратата
към сърцето си,
за да припадна
в любовен транс
пред олтара ти –
поредна жертва
на живота,
когато влюбен е
в смъртта.

 

*
Искам да изтръгна
очите си от орбити,
да ги захвърля
в нищото –
странстващи
планети
в безкрая на
сляпата ми
любов,
търсила
забрава,
намерила теб –
последен пристан
сред душевна буря,
преди да се разбие
в скалите на поредно
безразличие.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019 

Comments

comments