Времето идва като сън, който никога не си отива. Тялото на Христос остава с нас, докато светът ограбва живота ни. Лятото си тръгва в новите текстове на Диана Тенева.
Александър Арнаудов
*
студено лято –
смокините стават
все по-дребни
*
рожден ден…
пръстчето на дъщеря ми
имитира единица
*
торнадо…
коминът още по-килнат
встрани
*
неканен гост…
чета интервю за болестта,
ограбила живота ми
*
преди сън –
редувам Кафка на плажа
и ръчно плетени бижута
*
аромат на индрише
и дълго приятелство…
сладко от дюли
*
коричка хляб
в моя джоб
тялото на Христос
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019
