Георги Славов – Няма го слънцето над мен

Издишваме времето и отново сме деца. Небесното царство вече го няма. Слънцето изчезва над нас, в новите стихове на Георги Славов. 

Александър Арнаудов 

 

1 За последно
Не съм дете, а момчето в мен е само корен
Гладен за сила, за лъжи, какво ще трябва
2 Три пъти през рамото рамото
Сто години и един месец
Ми трябваше за да се сринат
Предишните
3 Тя изчезна
Тя наистина изчезна 
Тя наистина
4 Сто пъти отново те чаках
Свещ до свещта 
Огън не прави
5 Император в нощта
Единствено на птиците
И самотните листа по пода
6 Не искам, а ми дават
Отдръпнах се като че знаех
Апокалипсис е второто причастие
7 Пръстен и пръсти
Обръч е земята, скачаща в ръката
На някакви евнуси
8 Раздоверие
Две очи и между тях нос
А в морето само двете й очи
9 Гръбнак нямам
Така се образува скала
10 Жестоко е да дишаш
Когато не искаш дори вратата да затвориш
Течение между ребрата и в тях
11 Още не признава
Букът че отсече сам 
Другите си братя
Също букове
12 Зад сянката на всеки смъртен
Крие се бонбон и капан за децата на
13 Любовта е само буйна птица
Нищо друго и там ще си остане
Останки по пясъка и облак като нея
14 Ходя между стъпките
Нека гаснат тези фарове, корабите нека гаснат
Гаснат тези двамата и другите
15 Останали сме, за да останем
Защо иначе си тръгват другите
16 Не желая
Да съм джелатин в собствената си кожа
17 Но ме притиска
Нещо тук, някой там
18 И така поемам
Пътища и километри
Колко тежест понасят човешките пети
19 Нищо не означава, че има значение
Не те чух от първия път, от втория се
Губи тръпката на всеки лов
20 Не съжалявам, че някога 
Три пъти на едни и същи колене се
Приземих
21 36 градуса
Горя за теб и нека
Се превръщат айсбергите в полярни мечки
22 Тя изчезна
Тя наистина изчезна 
Тя наистина
23 Радостно кървя
Някой се опита да ме нарани 
И построих замък от 12 век
24 0 3 5
Пушеци и вода
Огън и небе 
Знаеш, че можеш още
25 Пасивен
Ти си виновен
26 агресивен 
Ти си виновен
28 меланхоличен 
Аз съм ти, но ти си виновен
29 Холерик
Да, ти си виновен, нали
30 Слънце
Не те заслужих и затова
Лъчите ти, твоите злосторници,
Те отнеха от мен, извор и живот
31 Страх ме
Ами ако аз съм виновен
А не светът, или дори гравитацията
32 Тя изчезна
Тя наистина изчезна 
Тя наистина
33 Небесното ти царство
Е рицар в Йерусалим и тамплиер
В оазиса на моя храм, и двор
И съд, и съдник, 
Пякъци и кал по клепките на моя храм
34 Черното око
На ближния, но
И мен ме заболя 
в началото
35 Счупен дом
Ще обичам и теб, и теб
Теб не 
Защото ти ме обичаш
36 Гений
Е модерното,
А консервите са само за ядене
37 20 години
Това е най-доброто от света
А това са тези 
Които се съмняват в света
38 ти си 
Истината, истината, истината
Отрекох се
39 забрави за себе си
Бог преживява криза
Остави го тази неделя да е сам
40 за начало
Не съм дете
Няма го слънцето над мен

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019 

Comments

comments