Марин Маринов – Близост

Няма ред в съня, където бродим винаги на зазоряване. Лятото идва с великолепните стихове на Марин Маринов, които ни отпращат към високата поезия, както Черно море е свързано със Средиземноморието чрез Босфора, Дарданелите и Мраморно море.

 

Половини

на Б.

Ако говорим за квартетите на Брамс
като отправна точка,
няма ред в съня, където бродим винаги на зазоряване.
И бих ти казал:
добре дошла в живота ми отново,
но ти се плъзгаш по ръба на изгрева като по острието
на бръснач и странно е, че не кървиш,
а само въздухът около теб почервенява;
чакам те да припълзиш до самия край на хоризонта,
да се обагри линията с тебе, да избереш коя от двете половини
да остане тук, коя от тях да се изгуби
в утринната музика на светлините…

 

 

Близост

По един чужд стил

Близо, по-близо, дъха ти…
Автографът на очите ти, вдълбан в сърцето ми.
Самотен бряг, безкрайни пясъци в червено,
където пътникът умира от носталгия.
Губя те, губиш се –
пустинни ветрове, гласът ти…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments