Калоян Христов – Бездвижни тела

Дъждът вали и отмива света около нас. Бездвижните тела се носят в небето, като неразказана история. Обещаваме си да си отидем заедно от света в новите стихове на Калоян Христов. 

Александър Арнаудов 

 

Donau

Водите се движат
привидно спокойно.
Успокояват,
но надолу
течението буйства ли,
буйства.
Влачи спомени,
копнежи, неизказани
мисли, пластмаса,
изгубени лодки.
Водата става
най-тъжна,
когато на повърхността ѝ
се носят
бездвижни тела.
Сега минава круиз,
а под него –
на дъното,
лежат стотици
истории.

 

Патешки живот

Някъде край тръстиките
пляскат с крила патици,
гмуркат се в студената вода,
но не усещат студа.
Мажа се с мас от патица,
потапям се във водата,
но студът ме сковава.
Защо не съм като тях…
Да ме блъска
студената вода,
а да ми е топло,
да не изтръпват
крайниците ми,
а водата само да отмива
пепелта от сушата,
срама на брега.
Да изляза от водата
затоплен и чист.
Патешката мазнина не топли,
патешкият пух също.

 

Договорка

с пролетта се бяха договорили
двете дойдоха заедно
по едно и също време
едната беше по-красива
и остана задълго

 

Последен лов

Все по-силно, все по-бързо
дъждът вали, дъждът не спира.
Кални тротоари и реки.
Нещо се отмива, нещо се прочиства.
Отмива се светът пред нас,
пречиства се земята от греха.
Остават само бели каменни яйца,
от които няма да излезе птица.
Ще се гмурне във дъждовните води
последният останал корморан,
и този път едва ли ще се върне на брега,
потънал във сълзливите води.
Ще се удави в тях последен и печален,
ще нагълта тинята на мътната река.
Ще го повлече течението тихо,
а рибите под него ще пируват.
Ще бъде жалко, да,
ще бъде жалко,
но какво пък.
Просто корморан.

 

*
Когато почистваше стаята,
под прашния килим намери
две сухи трохи доброта.

 

*
слънчево утро
лъчите огряват
нощните сънища

 

*
две топли сенки
върху силуета
на вятъра

 

*
май
нови аромати
въздух от липи

 

*
пролетен сняг
вратата на вишневата градина
е отворена

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments