Тъга винаги се намира в нашето ежедневие. Доливаме вода в морето и чакаме лятото, което ще ни донесе щастие. Сезоните се сменят и всичко е възможно в новите стихове на Христина Пандажаридис.
Александър Арнаудов
Преди рождения ден и идването в родината
Тъгата може да е в списъка със задачи,
но някъде по-назад –
след разходката край лалетата,
след бърсането на праха
от априлската дъга,
след нахранването на котките.
Тъга винаги се намира,
тъга в изобилно количество,
да поплачем за радостта.
Прибрано момиче
Тя прибира цветята
облаците и клюките
лигите на вдовеца
любовните стрели
Майка й е написала
в завещанието
да си пази вещите
Прибрано момиче
*
отворен прозорец
очите ми берат лалетата
на съседа
*
помъдряване
малко се целуват
повече мълчат
*
чакам лятото
всяка нощ доливам
вода в морето
*
под напъпилите дървета…
пролетта ни залъгва
всичко е възможно
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019
