Димитрина Желязкова-Етина – История с кълвач на улица „Облачна“

В мрака на нашите думи светът разцъфва като залез. Давим се във високото и търсим пътя си. Връщаме се на небето в новите стихове на Димитрина Желязкова – Етина.

Александър Арнаудов 

 

*
Те мислеха, че уморен е
от прочита на твърде много книги
и той изглеждаше понякога
спокойно безразличен в свойто знание,
но предполагам, че тежат в очите му
стотици сенки на животи предни
– една от тях е с кокалести пръсти,
а другата е тиха в свойта лудост.
Така е неудобно да си спомня
сред нежелателните устни на жените,
които винаги говорят много повече
отколкото способни са да мислят,
закичени с префинени претенции
и с израз на добра модерна скръбност
по нещо чуто вчера в новините.
А после готвят редки буламачи
и сигурно шумът звучи на френски
кагато в тенджерата се сгъстява сосът.
Тук можеше мъжът да се разплаче
но сълзите в тълпата са безсмислени.

 

Оазис

Керванът
все някога
спира.
Керванът
нощува
все някъде.
Камилите спят.
Над съня им
немите кучета
бдят.

 

История с кълвач на улица „Облачна“

Какво да е времето на улица „Облачна“!
Тук сърцето за слънце се къса
и живеем неправилни хора
с трудни кучета, с котки навъсени.
Ходя в съботен ден на пазара,
за убиване думи купувам.
Имам кошница с думи за обич,
но ми казват, че нищо не струват.
Те не са с най-изящната форма
и цветът им е малко препечен.
Казват още, че били корави
и им липсвало зрънце човечност..
Аз се връщам на улица „Облачна“
и вратата намирам разбита.
Във комина е скочил кълвачът
без да чука и без да ме пита.
Разпробил си е дупка отвътре
– свободата си има размери.
Малък мъртъв кълвачо, ще литна
и за двама ни път ще намеря.

 

Вода

Продай ми целомъдрена хартия.
Няколко листа само.
Да напиша едно от тия
примерните, събраните.
Да не дращи, боде, съдира,
да не грачи, крещи и вие.
Светът от багри прелива,
в кольорни мисли се мие.
Не цъфтят анемонии
в мрака на моите думи.
Дай ми хартия – да ги нароня
тихи, наместо шумни.
Прозирам – вода синеока
без да съм прозорлива.
Удави ме високо, високо,
ако обичаш горчивото.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments