Гласът на Бог е мек като лавина и единствен лъч в ледената пещера на живота. С удоволствие ви представяме първата публикация за 2019-а година на стихове на Мар Ина на майските апокалиптични страници на нашето издание.
бързо и бавно
чичо скочи в шортите
на тридесет и пет.
препускаме с кола на старо,
пушим евтини пури.
ще ни познаят
по любовта си
към пресния плод
от изгубен остров.
страховете на самотата
очакват ден,
в който никой няма да избяга.
стражите пазят
воя на стадото
да не достигне
мидата.
силата е една.
тогава всички се раждат перли,
свързани
със здравата нишка
на обстоятелствата.
палим огън
с подпалките на лъжата,
за да се престорим,
че някога
не сме отровните езици
по пътя към холограмата
на разделите.
*
високи черни ботуши
ронят стегната киша
и си говорят
за свободно отгледани телета,
за ризата, дето облече калъпа
отсреща на събутото ходило
му е теменужена пролет
*
гласът на Бог
е мек
като лавина
и единствен
като лъч
в ледената пещера
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019
