Георги Бутраков – Блажени самотните

Слънцето и думите гаснат в прясната скука. Блажени са самотните, защото няма да бъдат помилвани. Всеки ден живеем живота си, но не и днес в новите стихове на Георги Бутраков. 

Александър Арнаудов 

 

U/I.M/N.R.I

Тя си тананика нещо
И автобусите я подминават
Мълчим и мълчанието не казва нищо
А това говори достатъчно
Псета махат с опашки
Слънцето, думите гаснат
Сякаш всичко е наред
Пролет е и нещо става с лалетата
Ако имаше лалета
Чашките се разтварят
И това е добра новина
Мирише на топъл хляб и прясна скука
И врабчетата кълват едно от двете
Някой паркира на оня свят
Някои плачат и чистят
О нека съдят съдбите ни
По грижите на ближния
Блажени самотните
Защото няма да бъдат помилвани

 

Всеки ден е сряда, помниш ли,
Но не и днес

И тогава слънцето залезе
Всичко стана сянка
А сенките се изпокриха
Следващата бутилка застъпва на смяна
И едно малко нищо се е загнездило в мозъците
А беше ден и пак ще бъде
И много думи бяха изговорени
Мий се зад ушите
И няма десерт, ако не си изшмъркаш вечерята
It’s a good old fashioned bender
Продължил твърде дълго
С достатъчно паузи
За да се намразиш като хората
Всяка истина бие на кухо,
А няма кой да те излъже като хората
Деца изядени от деца
Нещо хвърчи из стаята и
Няма какво да облека
Котката знае че съм идиот
И се свива в ъгъла
Няма по-голяма гавра от щастието
И по-голяма глупост от това….

 

Кръстопътища

Когато благородството е в мълчанието
И всяка тишина е унижение
Човекът хвалещ се че може да преглътне всичко
Се задавя
Всички прозорци са отворени, а на стената има мъничко петно
Чашите са мръсни отвътре
Душите – отвън
И коя ли дума не е прекалено изцапана
Любовта не е кучка от ада
А пале осиновено от приют
Пале търсещо да се сгуши за минута или три
И всяка топлина е топла, но стават и грешки
имаше и смърт и стихове и страх
Сега е скучно и вали
А аз се смея и това е правилно
Когато благородството е в мълчанието
И всяка тишина е унижение
Все още имаш избор

 

A night to forget

Лудостта трябва да бъде тиха
Като гумените подметки на мъжете
Промъкващи се в стаите ви само за да ви погледат
Тиха като холестерол
Тиха като упорито пиянде
Тиха като смъртта
Не търси хаоса във вулканите
А в калпавия водопровод
В заучените фрази
Скучни като холестерол
Като упорито пиянде
Като смъртта
Като празните повторения
И дим се вие над надеждите
Огън в гърлата
И кухи усмивки зад стиснати зъби
Ноща обува дългите си чорапи
Евтиния грим и тъмното червило
Намига в огледалото още димяща от душа
А гумените ти подметки проскърцват
И ноща остава само нощ
…може би мъничко по-тиха…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments