Роланда Стефанов – Свещи не пали

Живеем болката си и времето отминава. Крием се от себе си в другите, докато светът попива кръвта с най-новите образци на любовната лирика на Роланда Стефанов. 

Александър Арнаудов 

 

*
цветята, които ми подари
ухаят също като теб
на обич, на безсъние, на пориви
дълбоки и прежаднели
като очите ти същите
танцуват с демоните ти
махам опаковката и
вече сме вътре.

 

Изпит по любов

този, който
остане до края
няма да ходи
на поправителен.

 

*
понякога всичко
от което имам нужда
е да се скрия
в теб
от себе си
свещи не пали
не тръгвай да ме търсиш
ако ме няма
сама ще се покажа

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments