Ивайло Василев – В една юлска утрин

Лятото е последният сезон, в който забравяме имената си. Давим се в очите си и търсим изход от времето. Всяка година се събуждаме в телата си, докато търсим половинката си в новият разказ на Ивайло Василев. 

Александър Арнаудов 

 

В ЕДНА ЮЛСКА УТРИН

“With the day came the resolution
I’ll be looking for you.”

Без да се замислям нахълтах в четиринайската след нея, макар да не беше автобуса, който чаках. Тя ме погледна през рамо, смеейки се.
– С моето яке си. Качих се само да си го взема. – и седнах до нея на първата седалка до вратата. – Може ли да съм до прозореца? Няма ли да ми кажеш поне името си?
Тя ми се усмихна и облегна глава назад на седалката. Имаше широка детска усмивка с големи резци като на катерица. Стори ми се едновременно смешно и адски чаровно.
– И аз не знам твоето.
Понечих да го кажа веднага, но тя сложи пръст на устните ми.
– Има ли значение? Ами ако не ми хареса? Ако ти не харесаш моето? Това са просто имена. Даже не сме си ги измислили сами. – тя се усмихна пак и двата й смешни зъба просветнаха между потъмнелите от студа устни.
– Ако можеше да избираш сам, как би се казвал? – продължи тя.
Въпросът й ме изненада, не бях се замислял, че мога да се казвам иначе. Погледнах през прозореца и видях вече надигналото се над Морската градина юлско слънце. Автобусът беше пълен с дремещи момичета и момчета, посрещнали само преди малко първият изгрев за месец Юли. Някои носеха палатки или шалтета, други китари, а тя не носеше дори яке и беше с къси панталони. Бедрата й бяха настръхнали и посинели от студа, неволно ги притискаше в моите, може би за да ги стопли.
Отново погледнах слънцето през прозореца. Денят беше толкова млад, колкото и ние, тепърва идваха най-горещите часове.
– Юлиян. – и й погледнах въпросително. – А ти?
– Юлияна!
Двамата импулсивно започнахме да се смеем на глупавата си шега, но никой не ни обърна внимание. Повечето пътници бяха изтощени от лудата нощ с песни, танци и гмуркане в нощното море. С нея се срещнах точно там – в морето. Аз я попитах дали е сирена, а тя мен дали съм Нептун и останахме без истински имена през цялата нощ. Така и не ми каза с кого е на плажа, но никой не потърси. Остана с мен. Говори с мен. Смя се с мен. Изслуша всичко за осемнадесет годишния ми живот. И не каза нито дума за себе си.
– Ще ти дам моя снимка. – поглежда ме със странно зелените си очи и бърка в малката си раница.
– Само това ли?
– Какво искаш още?
– Нищо не знам за теб. Дай ми номера си например.
– Нямам номер.
Усмихва ми се. Не, смее ми се. Знам, че ме лъже.
– Добре. Виж, ще ти напиша на гърба на снимката нещо. Нещо много важно. Всичко, което трябва да знаеш в този момент.
– В този момент? Значи ще има и следващи моменти.
– От теб зависи.
– Значи идваш с мен.
– Не, ти дойде с мен. Даже не си за този автобус.
– Готов съм наистина да дойда с теб.
– Не, не си готов. Ти трябва да се прибереш при вашите, да поспиш и да седнеш да учиш за изпитите. Виждаш ли, че не можеш просто да тръгнеш някъде с мен. Ти имаш план.
– Ти нямаш ли?
– Имам. Когато прочетеш какво съм ти написала на гърба на снимката, ще разбереш.
– Мога ли да го прочета сега.
– Не, ще го прочетеш по-късно.
– Колко по-късно?
– Не твърде късно.
Тя облегна глава на моята. Усещах дъха й на сантиметри от лицето си. Застинах така. Исках да я усетя. Исках да поема диханието й и да го запазя. Задълго. Затворих очи. Носът й докосна моя. Беше студен. Усетих, че ме целува.
Автобусът спря на някаква спирка. Но аз не мислих за това. Дори не погледнах да видя къде сме. Тя ме целуна отново. Усещах как коленете ми омекват.
Тогава тя просто изчезна. Отворих очи и я видях как изскача през вратата облечена с моето яке миг преди вратите да се затворят и автобуса да потегли. Даже не понечих да тръгна след нея. На седалката стоеше нейна снимка. Вгледах се в очите й. Цветът им беше неестествен, сякаш измислен специално за тях. За да са неповторими. Обърнах трескаво снимката. На гърба пишеше:
Точно след година в полунощ! На същото място в морето. Не ме карай да те чакам! Твоя Ю.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments