Соня Георгиева – Категорично и задължително

Липсата на любов трябва да ни убива категорично и задължително. Отчаяно се борим за живота си, който е вечен като смърт в душата – в най-новите експлозивно емоционални и болезнено искрени стихове на Соня Георгиева.

 

*
Самотата слиза
бавно царствено болезнено
зеленият ѝ плащ
не е надежда
цъфналата ѝ усмивка
не е ласка
самотата пристяга
ключицата ми
с живите си корени
вкопава ме
въпреки че съм храм

Липсата на любов
трябва да ни убива

Категорично и задължително

 

*
Животът ни не ни принадлежи
животът е една ужасна плът
поробена разпъната
животът е тлееща мърша
разкъсвана от лешоядите
животът колко много смърт
в душата ми

 

*
Копривата прежулва ме
до кръв
а толкова живот във болката
силно случващото се
небе
и възможността
да се давим
да коренясваме
да срастваме
да се разпадаме
да бъдем цели
целите от пръст
от която копривата
ще е начало
толкова живот
и колко малко тяло
да го побере

 

*
Искам мургавата тишина
да проникне в мен
тюркоазени извивки
да се отразяват
във луната
тялото ми
да се разпилее
по звездите

Океаните да се изпарят
земята да настръхне
жива
животворяща
удоволетворена

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 21, май, 2019

Comments

comments